с което не можах да се справя...


 

Дъждовни сфери

в косите на земята.

Проблясват.

Губят се .

В равното.

:))
.........
Казваш, че навън е есен,
че златистото не е това
на ланшната нега,
че в разпятия от съвършени паяжини
виси новородената тъга
и не, не онзи е дюленият ореол
на двойната луна.
Навън ли казваш, тъй заесеня ...
..................
и това си го бива,palisandar!

...и въпреки всичко и точно поради това, жената е неразбираемо същество...
...а да обичаш, включва и това, да приемаш, дори и когато не разбираш...
Тъжно е! Да казваш съжалявам...Не е нужно понякога...
Тъжно е!

:))

Вече я гледам и не знам как да ти благодаря!! :))

Правя представяне на творците в блога .
Нали това ми е призванието : Панацея Премъдра !
Ха ха !

Още веднъж ти благодаря,Тони!! :))

Не знам,milamam,"неразбираемостта" на жената,като мнение,къде преобладава - сред жените или сред мъжете.И в двата случая обаче ми се струва,че не е много престижно :)) Да кажеш "Съжалявам" в повечето случаи наистина е тъжна работа,но не би било лошо да се признае и от най-гордият дори - даже ей-тъй,пред самия себе си.Пък кой-знае - може и да не е така :)

"Съжалявам,че те обвинявах за всичко, с което не можах да се справя..." - важното е, че си разбрал грешката си... Всъщност наш съдник е времето, през което сме били сами. А, дали тя или той ще разберат след това лаконично "съжалявам", май няма никакво значение. Променят ни годините, дори и да не го признаваме...Хубав ден! :)

Ако "това лаконично съжалявам" е онова,което трябва,е наистина без значение ще бъде или не разбрано от който и да е,dolsineq.И се радвам,че си била тук :))

а това е нещо важно....., но пък клипът е както винаги чудесно направен.